Някога във времена далечни
по моретата бродеха пирати безсърдечни.
За слава и богатство жадни,
В битките те бяха безпощадни.
Със заграбеното всеки уважаващ себе си пират
се отдаваше на пиянство и разврат.
На остров Тортуга – тяхното леговище,
похарчваха и последното пени от своето съкровище.
Съвсем скоро щастливи и пак бедни
се готвеха за набезите си поредни.
И така дяволът им поднасяше нови победи и жълтици,
или според настроението му бесило и
тъмници.
Капитан Джереми Дейвис бе имал късмет
и френският кораб след кратка съпротива бе превзет.
Французите се бяха предали след ожесточената схватка
и победата му се струваше неописуемо
сладка.
На борда пиратите радостно ликуваха,
а стенанията на ранените почти не се чуваха.
Гъсти облаци дим се стелеха навред,
сред който бандитите плячкосваха без ред.
Докато претърсваше поредната каюта капитана,
сякаш застигнат от гръм на място остана.
Лудо биенето на сърцето му се учести,
магията на две сапфирени очи го заплени.
Тази чудно хубава девойка,
вероятно от висшата обществена прослойка,
стоеше там пред него крехка, ала горделива
и толкова безумно, шеметно красива.
Имаше малинови устни, кожа белоснежна,
а огнени къдрици се спускаха по шията й нежна.
Капитана мигом със себе си я поведе
на кораба си “Черната смърт” я отведе.
Там една от най - хубавите си каюти й показа
и с възможно най – любезният си тон й каза:
“Мадам, от днес ще заживеете с нас,
сигурен съм, че чудно ще се спогодим с Вас,
а тези двама господа ще Ви бъдат на разположение,
не се страхувайте, към Вас ще се отнасят с уважение”
Графиня Тереза де Бурже поглед вдигна,
а единият от тях най-нагло й намигна.
Пазачите й бяха страховити –
огромни, брадясали, немити.
С червени забрадки върху главите
и що за безвкусица , златни халки на ушите.
Корсарите домъкнаха сандъците със скъпоценности и злато,
тази нощ пиршеството им бе пошло, шумно и
богато.
Вече седмица Дейвис страдаше със своята драма,
измъчваше го несподелена любов към знатната дама.
Двадесет години без загубена битка по моретата плаваше,
а ето че с цялото си красноречие да стопи леда не му се отдаваше.
По три пъти на ден на палубата се
разхождаха
и всеки път жестоките й слова като с шпага го пробождаха,
А когато питаше за здравословното й състояние,
надменно го удостояваше единствено с мълчание.
Ала изтънчения аромат на фрезия в косите,
разпалваше още по – силно мечтите.
Откакто бе на кораба графинята страдаше безутешно,
всичките й опити да се освободи завършваха безуспешно.
От опитите да избяга изтощена,
написа в дневника сломена:
“Пленница без надежда, а капитана,
нима иска пиратска съпруга да стана.
Как има дързостта да си представя,
богатствата си и наследството да изоставя,
и макар да е хубав и строен,
за мене той не е достоен.”
За “Черната смърт” днес бе победоносен ден –
един богат испански кораб бе пленен.
Бурета със златен прах – солидна плячка,
а също бъчви с ром, любимата пиячка.
Разделиха всичко заграбено по братски,
а Карибско море проехтя от песни пиратски.
Черния флаг с пречупени кости се вееше,
а в чашите ромът безспирно се лееше.
Капитан Дейвис давеше мъка любовна,
ах, дяволът му прати тази страст отровна!
На графинята все тайничко й се любуваше,
а малиновите устни – всяка нощ сънуваше.
Верните му другари Хоукинс и Пит
се разчувстваха от тъжния му вид.
Опитваха да го разсмеят,
но не успяваха да го разсеят.
Тогава им хрумна да се съюзят,
та префърцунената дамичка да убедят,
че капитана е `убавец и е от сой
и да го вземе навреме без бой.
И наистина Дейвис, вечно изтупан и горд,
единствен син на знатен английски лорд,
с приказно и презадоволено детство,
би получил огромно наследство,
ако корсарството не бе предпочел
и по пътя на разбойника не бе поел.
Ливърпулското мореходно училище завършил с отличие,
назначението на кралски кораб бе приел с
безразличие.
Затова да отмъкне една бригантина на баща си
предпочел
и да се впусне в приключения за който само слушал и бил чел.
На смърт го осъдила английската власт,
но не му попречило със цялата си страст,
да кръстосва морета и океани,
със своята шайка хулигани.
Сутринта, от вида на тези двама апаши,
графинята се зачуди да се смее или плаши.
Лицата им бяха посинели,
след толкова ром, как бяха оцелели!?
И голи до кръста, ама че неуважение,
Се разкарваха пред дама без никакво стеснение.
Единият и заговори вещо,
за Дейвис май че нещо:
“Да знайти, мадам,
не е лош нашия капитан,
красавец е, а и щедър,
`ного добър и `се ведър.”
Докато момичето се чудеше дали е луд,
с този дъх на ром и мирис на барут,
Хоукинс тихо се измъкна
и в каютата й тайно се промъкна.
Зачете в дневника й разни глезотии
И една камара женски щуротии.
На следващия ден опита Джереми да вразуми,
време беше вече да се приземи.
“Слушай, капитане, тъз твойта драгоценна,
хич не става, `ного е надменна,
хубавичката ти графиня,
иска мъж с кръв синя…”
Хоукинс още недовършил мисълта си, Джереми побягна,
странен свитък от книжата бързо грабна.
Събра смелост и към Тереза се запъти,
както си го бе представял безброй пъти.
Решително отвори вратата
и “мъжки” си изля душата.
За произхода си направи признание
и й показа кралска грамота за лордско звание.
После каза, че не е желал никоя друга
и поиска от нея да му стане съпруга.
Да живеят заедно охолно и богато,
а той ще я затрупва със скъпоценности и злато.
В началото графинята се стресна,
но после нещо в погледа й блесна.
И капитана осъзна, че скъпо ще му струва,
макар че любовта с пари не се купува.
За клопки и капани Дейвис забрави
и още същия ден към Магелановия проток се отправи.
Бе разбрал скоро от своите бдителни шпиони,
че оттам ще премине един от онези испански галеони,
натоварени в Калао с перуанско
злато,
та, за корсарите възнаграждението щеше да е пребогато.
“Черната смърт” от засада дебнеше в
мъглата
и ето че скоро, на испанския кораб се очертаха платната.
Пиратите бързо се вкопчиха в неговия борд,
атакувайки стремително, начело с капитана–лорд.
Започнаха люта битка с уплашения екипаж
и почти бяха превзели кораба на абордаж,
когато от пролива се зададоха три фрегати, кораба охраняващи,
личеше военни и доста солиден арсенал
притежаващи.
И тъй като в бой с по-силния противник ги очакваше поражение,
Дейвис мигом даде на корсарите си заповед за отстъпление.
И започна по вълните преследване бясно,
та за “Черната смърт” морето се оказа тясно.
Че дяволът се е отрекъл от тях, пиратите бяха убедени,
а испанците да ги избесят по мачтите – твърдо решени.
Гонитбата продължаваше вече второ денонощие
и графинята усещаше, че преследвачите взимат надмощие.
Събрала смелост Тереза де Бурже,
потърси сред брадясалите, суетящи се мъже,
красивото лице на своя обожател –
най – близък неин закрилник и приятел.
Откри го, приближи небрежно,
докосна го по рамото и каза нежно:
“Аз ви тласнах на смърт
и заедно ще загинем .
Нека бог да ни свърже
и под венчило да преминем.”
Джереми отвърна с престорена усмивка, вяла:
“Защо пък да загинем, сватбата не се е състояла.”
И дяволът реши да им прати малък шанс в този миг,
“”Земя, земя”- разцепи въздуха нечий радостен вик.
Така неочаквано откриха нашите авантюристи,
източно от Магелановия проток-брегове скалисти.
Дейвис грабна далекогледа и остана
изумен
от острите, разхвърляни скали пътят им бе преграден.
Вгледа се в тъмните измамни води
и план за спасение в главата му се роди.
На кораба корсарите привидно кротки,
без да губят време спуснаха спасителните лодки,
привързаха своята бригантина с буксирно въже
и с все сила опънаха веслата най-яките мъже.
В прикритието на мъглата достигнаха непознатия бряг,
край залива скриха кораба от безмилостният
враг,
сред скалите разхвърлиха пречупени мачти и останки разпилени,
а също греблата и лодките, умело от тях унищожени.
И така с тази изящна имитация на корабокрушение,
извоюваха своята свобода и спасение.
Пристигайки испанците решиха, че са се издавили
и се върнаха назад за разплатата забравили.
А на тайнствения остров нашите герой,
след бурни ветрове и неспирни порой,
макар тази земя непозната и нова,
да им се стори твърде пуста и сурова,
от този ден се заселиха смело
и не след дълго построиха свое село.
Без да подозират за приноса си
географски,
скоро тяхното късче земя се появи на картите топографски.
Така хем Фолклендските острови бяха открити,
хем се облагородиха пирати и бандити.
А що се отнася до Джереми Дейвис и неговите терзания,
се сбъднаха всичките му любовни
мечтания:
В един слънчев ден грабна своята жена прекрасна
и в залива я омагьоса с целувка страстна,
а малиновите устни,
бяха много, много вкусни.
Така заживяха заедно щастливо,
на своето “откраднато” островче диво.
А техните потомци и до днес живеят там
и разказват често с неподправен плам,
историята за любовта на смелия пират и красавицата горделива,
с финал като от приказка красива!
